За да съществува и се развива една популация, са необходими два основни компонента: ХРАНА и ОБЩНОСТ
- ofront
- 8.05
- време за четене: 10 мин.
Всяка животинска популация се развива на базата на природните закони -
има изградена организационна структура и се самоконтролира. За да съществува и
да се развива една популация, са необходими два основни компонента: ХРАНА и
ОБЩНОСТ. В случаите, когато липсва единият компонент - развитието спира и
популацията загива.
Ние хората сме единствената популация на Земята, надарена с Разум.
Например, ние правим селекция при домашните животни, които отглеждаме за
храна и по този начин управляваме развъждане им, с цел повишаване на тяхната
продуктивност. Във всичко което правим, ние влагаме частица от нашия разум и
следователно, най-подходящият критерий за развитието на нашата човешка
популация е Разумът. Дошло е време да осъзнаем това.
Разумът е в основата на най-новия Модел за социално-икономическо
развитие на Човечеството. Предходните два модела на развитие, а именно
Социалистическия и Неолибералният модел са изчерпани. Светът тръгва по нов
Път, в основата на който ще бъде поставена Популационната генетика. До сега
прилагахме Популационната генетика за развитие на животинските популации.
Този Метод работи добре и дава отлични резултати. В допълнение, прилагането
му при хората, ще даде решение и на проблемите които предходните два модела
на управление не успяха да решат.
Най-новият Модел за социално-икономическо развитие на Човечеството,
всъщност е модел на Самоуправление. Как можем да прилагаме този Модел, така
че той да гарантира постоянен ръст на БВП, което води до повишаване на
доходите и благосъстоянието? Отговорът е: чрез изграждане на самоуправляващи
се общности от хора.
У нас, в България този Модел беше приложен на практика в Българските
села и доказа своите преимущества. За наша зла участ, след 1989 г. той беше
преустановен. Но днес, от позицията на опита в годините на нескончаемия преход
– сравнението което правим е в негова полза и трябва да признаем че сгрешихме
и да се върнем обратно към него, колкото се може по-скоро.
Развитието на селото като социална структура, е започнала с основаването
на Българската Държава. Тази структура, в течение на годините, е била обект на
надграждане - до фаталната 1989 г. когато е разрушена, ликвидирана и
разграбена от представителите на Неолиберализма, лансиран сред Обществото
като „демократични промени”!През своя съзнателен живот, Човекът се реализира чрез труда си. Трудовата дейност на Човека е и умствена дейност, защото как ще се труди ако не е
придобил никакви умения?!
Еволюцията на Човека започва с уседналия начин на живот в племе и с
производството на 60% от храната. Човекът започва да мисли как да е по-
продуктивен и да произвежда повече храна за своето семейство и за племето.
Човекът разбира, че за да оцелее му трябва общност в която да има разделение
на труда, т.е. всеки индивид да има определени задължения. Това е принципът на
който са изградени и българските села, като началото е поставено на база родови
връзки. Селото е било самоуправляваща се общност; по-късно общността се
разширява и се създават земеделските кооперации.
След края на войната през 1945 г., България се ориентира към СССР и
Социализма като строй на развитие, а Кооперирането е наложено като форма на
стопанисване на земята. Кооперирането на селяните е доброволно, с малки
изключения, при които желанието да се приключи по-бързо нанася вреди.
КООПЕРАЦИЯТА като продукт на Човешката мисъл, е най-демократичната
самоуправляваща се структура, която обединява хората за общи цели, дела и
собственост.
Собствеността трябва да бъде отразена в Конституцията като
ОБЩОНАРОДНА СОБСТВЕНОСТ и никой няма право да я продава, залага или
разрушава, без съгласието на ОБЩОТО СЪБРАНИЕ .
Управляващ орган на една Земеделска кооперация е ОБЩОТО СЪБРАНИЕ на
членовете. Общото събрание избира ръководните органи , в т.ч. УПРАВИТЕЛЕН
СЪВЕТ, КОНТРОЛНО-РЕВИЗИОННА КОМИСИЯ и преки ръководители на
Кооперацията, като определя и ЗАПЛАТАТА НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ, а заплатите на
административния персонал - като % от заплата на Председателя.
Членовете на Кооперацията също получават възнаграждение за вложения
труд. Трудът на член-кооператорите се заплаща, на база разработени норми за
заплащане, които отчитат изразходваната енергия за извършена работа. Тези
норми се изработват от нормировчици и са съобразени с ергономическите
изисквания за трудова дейност така, че да не увреждат здравето на Човека и да
са по силите на работника, като подсигуряват заработване на едно добро
възнаграждение. За да не чувстват като наемни работници, селяните получават
безвъзмездно и по 5 дка земя за лично ползване, от които 300 м2 за зелечукова
градина на поливни площи и 0.5 дка за бостан от дини пъпеши. През 1974 г., Моделът беше сменен и бе наложена една по-голяма
стопанска структура, а именно Аграрно-промишленият комплекс (АПК). Премина
се към Единна система за регионално планиране. Системата се отвори и в
изпълнението на плана на АПК се включи и Личният сектор. Според декарите
които обработваха, Кооперациите имаха Държавен план за производство на
определена селско-стопанска продукция, в т.ч. от Растениевъдството (зърно,
зеленчуци, плодове, технически култури) и от Животновъдството (месо, мляко,
вълна, яйца и риба).
При новият начин на регионално планиране държавата не се интересуваше
КОЙ ЩЕ ПРОИЗВЕДЕ ТАЗИ ПРОДУКЦИЯ – дали това ще е личният двор на
селяните или Кооперацията.
Акордната система на заплащане на труда, стимулираше хората да се
стремят към добри възнаграждения, чрез труд. Когато преизпълниш плана, всичко
което си произвел в повече се дели по равно с Кооперацията (50:50). Ако си
направил икономия на материални разходи – то 50% от икономисаните разходи
ще можеш да получиш в брой към заплатата си.
Това е перфектният Модел - хората са спокойни, сплотени и единни в
постигането на общите цели. Този Модел изключва индивидуализма, завистта,
омразата и съперничеството - човек реализира своите лични цели за просперитет
и развитие, посредством общите цели.
Към поставеният План на Кооперацията за всяка една култура, има
разработени технологични карти от Института по Почвознание и Института по
Програмиране на добивите.
Кооперацията работи по предварително разработени и утвърдени научни
технологии, в основата на които са залегнали математически модели за
управление на производствените процеси. Математическите модели за
програмиране и оптимизиране на производствените процеси, гарантират
максимални добиви от дка при минимални разходи.
Институтите имаха разработена технология за всяко едно производство, при
това задължителна за спазване. С внедряването на Науката като производствена
сила, за 10 години успяхме да увеличим с 2 до 3 пъти производството на аграрна
продукция, а в Животновъдството - даже повече.
Изключително много се разви и Животновъдството в личният сектор,
благодарение на това, че на селянина беше осигурен фураж, ветеринарно
обслужване и изкупуване на продукцията. Внедряването на високо продуктивни
породи и поддържането им чрез раздаване на кочове, пръчове и нерези стимулира
много селяни да развиват тази дейност. Всичко това беше възможно, защото процесите се управляваха от
експерти, които разработваха Единен фуражен баланс за АПК и с това заложената
животинска продукция беше обезпечена със зърно на 100%. Селата по времето на
социализма бяха изключени от Хлебният баланс на страната и се изхранваха сами.
За хляб и хлебни изделия се подсигуряваше по 220 кг пшеница на човек.
ПОТРЕБИТЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ
Другият тип кооперация, която се изграждаше във всяко населено място
беше ПОТРЕБИТЕЛСКАТА КООПЕРАЦИЯ. Тя се създаваше с облигационен заем,
като дейността и включваше търговски и други услуги за населението.
На тези кооперации бе поверено изкупуването на произведената от
селяните продукция, както и снабдяването им с расови животни и посадъчен
материал. Управлението на една потребителска кооперация почива на същия
принцип, като това на Земеделската кооперация. В края на годината се прави
Годишно събрание, на което вместо да се изплащат дивиденти, се гласува
Инвестиционна програма на Потребителната кооперация за следващата
календарна година. На нейна база, селищата бавно изграждат своята
ОБЩОНАРОДНА СОБСТВЕНОСТ.
В моето село, Потребителската Кооперация която започва с един магазин и
фурна, стигна до създаване на ресторант, универсален магазин, бозоварна, цех за
безалкохолни напитки, дърводелски цех и железарски цех, казани за варена на
ракия, сладкарски цех, дарак, предачен цех и още много други дребни дейности,
които облекчаваха труда на селяните. Всички тези услуги за населението,
работеха с до 10% минимална надценка и всичко беше евтино и достъпно за
хората.
Този Модел работи безупречно - той ликвидира корупцията и кражбите,
защото изгражда у хората чувство за общност и самоконтрол. Хората реализират
своите цели и мечти през общото и това ги прави спокойни, сигурни и горди, че са
допринесли с ТРУДА си за общността. В тези кооперации никой не говореше за
пари и парични отношения, а само за РАБОТА.
Това е най-великият модел и той е сътворен от нас българите, като
началото бе поставено от Ал. Стамболийски – той разбрал силата на единението и
се насочил към натуралното производство, без кредити и лихви.
ДЪРЖАВНАТА УПРАВЛЕНСКА СТРУКТУРА
В САМОУПРАВЛЯВАЩИТЕ СЕ ОБЩНОСТИ Е
СЕЛСЪВЕТЪТ ИЛИ КМЕТСТВОТО.
Председателят на Селсъвета/ Кмета и съветниците му (които се избират на
териториален принцип и работят безплатно) се избират от хората. Парите с които
разполага Кметството се събират от данъците и от самооблагане на стопанските
предприятия и на селяните.
Селсъветът изгражда инфраструктурата на селото и обществените сгради и
съоръжения, в т.ч. училище, здравен пункт, детска градина, паркове, спортни
площадки; поддържа общинските ливади и пасища. Пасищата и мерите са
ползваха от всички селяни общо като за пасищата заплащаха по 1 лев на дка на
селските овчари, по време на пашата и доенето на овцете. Това ставаше като
първото издоено мляко от стадото се реализираше в изкупвателният пункт на
селото, а парите се превеждаха по сметката на Кметството.
Селата сами си произвеждаха управленски кадри, като плащаха издръжка
за обучение на дете което се задължаваше да се върне и работи 5 години в
Кооперацията или в Кметството.
Разходите на детските градини и училищата се поемаха от Кметството, а
изхранването в детските градини и училищата беше безплатно и се поемаше от
кооперациите. За предоставената на Държавата и преработвателните
предприятия земеделска продукция, общините получаваха безплатно елитни
разплодници биволски бици, нерези, жребци, кочове и пръчове за които
издръжката се поемаше, за да могат селяните да си заплождат животните .
ЧИТАЛИЩА
Това е друга структура на самоуправляваща се общност, която е изградена
със собствени средства и труд от хората, за да има те къде да общуват и да
поддържат своята културна идентичност и традиции. Читалищата разполагаха с
киносалон, библиотека и оборудвани кабинети по музика, както и с театрални
екипи на самодейци и оркестър за духова музика .
ДЪРЖАВНИ СТОПАНСКИ СТРУКТУРИ
ОБСЛУЖВАЩИ СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО
Селско-Стопанска Академия
75 Научни института
115 Опитни станции
НПО по Говедовъдство и Овцевъдство
НПО по Птицевъдство НПО по Свиневъдство
ДСО „Фуражна промишленост”
ДСО „Млечна промишленост”
ДСО „Тютюнева промишленост”
ДСО „Родопа- местна промишленост”
ДСО „РОДОПА ИНПЕКС”
ДСО „АГРОМАШИНА ИНПЕКС”
АПК Аграрно - Промишлени Комплекси
ПАК по Лозарство и Винарство
ПАК по Захарна промишленост
ПАК по Маслено-етерични култури
Тези държавни стопански структури обхващаха цялата страна и достигаха и
до най-затънтените махали, като тяхната цел беше да насърчават стопаните
и кооперациите да произвеждат земеделска продукция.
ССА беше мозъчният тръст на Аграрният сектор - тя управляваше всички
производствени процеси. Целта на тази Академия бе да решава производствените
проблеми на Сектора, като разработва и внедрява в производството най-новите
решения. Само с внедряването на Науката като производствена сила, можем да
гарантираме просперитет и развитие на отрасъла.
Силата на този Аграрен модел се крие в това, че той създава управленски
кадри с държавническо мислене, които мислят единствено и само как да
произвеждат повече продукция. Аграрните специалисти по онова време не бяха
обременени с мисленето на днешните ПАЗАРНО-ОРИЕНТИРАНИ бизнесмени.
Времето показа, че Моделът които внедрихме през 1974 г в Сектора, е бил
правилният и не е трябвало да го изоставяме. Единственото от което трябваше да
се освободим, беше партийният диктат на БКП, за да може управлението да бъде
поверено на експертите които имахме.
КАК РАБОТЕШЕ ДЪРЖАВНАТА МАШИНА
Селско-Стопанската Академия бе създадена през 1974 г. от Акад.
Ц. Хинковски, след завръщането му от САЩ, където е работил като аграрен
експерт към Българското посолство.
Идеята му е била, да се отдели Обучението и преподавателският състав и
успоредно да се създадат институти, които да решават производствените
проблеми, но да се занимават и с ПРИЛОЖНА НАУКА. Единствено внедряването на Науката можеше да ни направи
конкурентоспособни на световният пазар. За това бяха създадени научни
институти, които предлагаха решения на производствените проблеми. Като
животновъд, акад. Хинковски създаде първото НПО по Говедовъдство и
Овцевъдство и внедри Популационната генетика в Животновъдството .
В институтите и опитните станции бяха внесени над 28 породи животни и се
започна къртовска работа по създаването на наши родни породи животни, чрез
прилагането на отбор и подбор и различни развъдни схеми на кръстосване. Бяха
създадени внедрителски звена от различните институти, които на място
внедряваха научните постижения.
Само за 4-5 години, средната продуктивност при животните се удвои и ние
се превърнахме в единствената държава на света, решила проблема с вълната.
Добивите от зърно нараснаха значително след внедряването на сортове и
хибриди подходящи за даден район и прилагането на Технологичната карта
написана за този район, заедно с технологията на отглеждане.
Цялата тази организация беше научно подплатена и работеше като един
добре смазан механизъм . Хората от сектора влязоха в динамичен резонанс и
станаха непобедима сила. Това което ние постигнахме за 45 години с този Модел -
западните страни не можаха да постигнат за 200 години!
Как не се намери поне един Български държавник, който да спаси Аграрния
ни модел и да го предложи и на други страни!
След толкова години лутане, се появи Президентът Д. Тръмп който открито
заяви, че САМО ДЪРЖАВАТА МОЖЕ ДА ПРАВИ ПРОИЗВОДСТВО, което да е в полза
и на държавата, и на гражданите!
Назрял е моментът да се освободим от Неолибералния модел и да върнем
към живот великият Български Аграрен модел! Този аграрен модел е велик,
защото при него няма кризи, няма фалити, няма бедни, няма гладни, няма
безработни, няма длъжници на банки, няма нищо от онова което ни предложи
Неолибералният модел! За това Западните държави го напекоха БЪЛГАРСКОТО
АГРАРНО ЧУДО.
Ако заложим на този Модел като доказал се и започнем да прилагаме
принципите на Популационната генетика, ние много скоро ще се превърнем в най-
бързо развиващата се Икономика, в целия свят. За да се стане възможно това, трябва да си върнем ДЪРЖАВАТА КАТО
ПЪЛНОПРАВЕН СТОПАНСКИ СУБЕКТ и да приложим целият Аграрен модел
отпреди 1989 г. Така ще гарантираме завръщането на самоуправляващите се
общности и развитието на всички региони в страната.
Издиганато на ръководни кадри ще бъде на база предварителна оценка на
кандидатите по приноса им за развитието на Обществото или отрасъла, където са
се доказали.
Също както при животните, където критерият РАЗВЪДНА СТОЙНОСТ отчита
приноса на всяко животно от общността, за повишаването продуктивността на
Популацията . Всяко животно стои на различно ниво в Йерархията на
популацията, в съответствие с неговият принос. Това е начинът да се гарантира
просперитета и развитието на Популацията .
Критериите за доказване на компетентност ще бъдат разработени под
формата на тестове, така че кандидатите да не отиват на нивото на своята
некомпетентност. Една от причините за сегашното състояние на Обществото и
Държавата ни, е пълната липса на компетентност у някои от държавните
служители!
Ако разгледаме социалната структура на Обществото, ще видим че
пенсионерите , малките деца и хората в неравностойно положение които са в
основата на пирамидата, наброяват над 3 милиона, докато хората в
РЕПРОДУКТИВНАТА ЧАСТ, които са и работещите ангажирани в РЕАЛНО
ПРОИЗВОДСТВО - са едва 800 000 души.
Тези 800 000, не са в състояние да гарантират изхранването на нацията.
Това може да гарантира единствено завръщането на Държавата като пълноправен
стопански субект и ако целият ресурс на Държавата бъде насочен в развитието на
Аграрният сектор.
Това гарантира моята ПРОГРАМА ЗА СПАСЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ И
БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ, която ще създаде 500 000 работни места в Аграрният
сектор и още 300 000 в други дейности. Това ще доведе до 25% ръст на в БВП на
годишна база, при което за 4 години, ние ще удвоим БВП.
Всичко е възможно, защото ще имаме участие на Земеделието в БВП – сега
то е 2.8% , а имаме възможности и дадености да го направим 30-35%.
Друг принцип на Популационната генетика, които ще приложим е насочен
към децата. Децата на България трябва да растат и се развиват като достойни
граждани. За целта, държавата ще поеме изцяло издръжка по обучението и
изхранването им. Децата ще се обучават да живеят и работят като ОБЩНОСТ, което означава ,че те ще прекарват в училище целия ден - от рано сутрин до 17ч.
В училище, храната ще е най-добрата и майсторите които я приготвят ще бъдат
най-добрите. Децата сами ще си сервират и отсервират, което ще допринася за
живота в общност. Децата ще имат униформи и ще им бъде забранено да носят
скъпи вещи в училище което да подтиска по бедните деца. Ролята на педагозите
ще е да ги учат и да наблюдават развитието на всяко едно дете, за да могат да
подпомогнат развитието на талантите му.
Йордан Малджански

Comentários